Четенето на някои книги може да бъде тежко, смята нобелистът Абдулразак Гурна
Има период в британската култура – началото и средата на 19-и век, в който няма осъзнаване за съществуване на расизъм, употребяват се обидни квалификации, коментира носителят на Нобелова награда Абдулразак Гурна пред АФП. Писателят е и преподавател по английска литература. По думите му четенето на расистката литература от последното столетие на съществуването на империята може да бъде „много тежко“. Коментарите на Гурна, чиято специалност е постколониалната литература, за творчеството на Агата Кристи не са категорични. Според него пренаписването на едни от най-популярните криминални романи е „безсмислено“, въпреки че в текстовете има проблем. Книгите на Агата Кристи на практика никога не са спирали да бъдат актуални. Писателката е още жива, когато започва голямата вълна по филмиране на романите и разказите й. С нейно съгласие е променено заглавието на „Десет малки негърчета“. Това произведение обаче, с изключение на заглавието и повтарящата се песничка, е най-малкият проблем за съвременния читател. През последните години във фокуса на вниманието влезе друг успешен роман – „Смърт край Нил“, чиято последна екранизация е от 2022 г. Режисьорът Кенет Брана избра актьорски състав, представляващ расовото многообразие в съвременното кино. В действителност текстът на Агата Кристи съдържа епизодични расистки коментари за населението на Африка от страна на някои герои. Истинският белег на нетолерантност, демонстрирана от героите, е социалната нетърпимост между долната и горната палуба. Още по-красноречива е ситуацията в друг популярен роман на Кристи – „Убийството в Ориент експрес“, един от най-често екранизираните романи на писателката. В един вагон пътуват рускиня, грък, американци, англичани, шведка, германка, италианец, белгийци, унгарци... В хода на действието персонажите започват да правят подигравателни етнически коментари. Авторката обаче не фаворизира ничии национални черти – английският прислужник в книгите й е „дресиран“, а англичаните са флегматични, „възглупави“, с „продълговата глава“ и т.н. Така Агата Кристи попада в групата на хумористите Роалд Дал и Марк Твен, чието литературно наследство има проблем. От една страна, дори Абдулразак Гурна признава, че четенето на някои книги може да бъде трудно в 21-ви век, а от друга – изчистването на текстовете от всички коментари, които днес се смятат за обидни, би ги обезсмислило. През тази година Салман Рушди, чието творчество представлява смут и дори обида за голяма част от ислямския свят, осъди публично цензурирането на книги и автори в Европа и САЩ. По думите му никога свободата на словото не е била толкова застрашена, колкото в момента. До голяма степен коментарът на Рушди, който е от индийски произход, съвпада с този на Абдулразак Гурна, който емигрира във Великобритания – и се сблъсква с расизъм, заради преследването на арабски граждани в Занзибар. Трябва да се мисли как властта да се пренапишат книги може да бъде използвана от онези, които не споделят ценности и чувствителност, казва Салман Рушди.
|
|
Авторът и перото
Сатоши Шики в България: Рисуване на живо и въпроси от феновете на мангата
На 15 юли в кино „Люмиер“ ще се проведе уникално събитие, свързано с японската манга. Сатоши Шики, художник и автор на популярната поредица "Attack on Titan: Before the fall", ще бъде в България за първи път. Началото на срещата е насрочено за 17:0 ...
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
Национална литературна награда „Йордан Радичков“ – нови таланти и вдъхновение от северозапада
Националната литературна награда „Йордан Радичков“ привлича все по-голямо внимание, след като над десет автори вече са подали своите заявки за участие. Информацията е потвърдена от организаторите на конкурса от Община Берковица.
Крайният срок за п ...
Валери Генков
|
Новият албум на Deep Purple и как печатна грешка вдъхнови песен за съвременното общество
Валери Генков
|
Авторът и перото
Лятно читателско приключение и кино под звездите в Кула
В Кула стартира нова лятна програма, насочена към деца, ученици и местни жители, която обединява читателски, спортни и културни активности. Христела Александрова, главен експерт по хуманитарни дейности в общинската администрация, обяви, че инициативата започва ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Авторът и перото
Проект за изследване на аутизма в литературата с Азиз Таш
Ученици от Езикова гимназия “Гео Милев” в Добрич ще се занимават с изследване на представянето на аутизма в художествената литература. През учебната 2026/2027 година, деветокласниците Боряна Стоилова, Йордан Папанчев, Константин Колев, Мария Милано ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Поетичен конкурс в Стара Загора с анонимен формат и награди на Деня на българската поезия
От 1 юли стартира приемът на поетични творби за XIII Национален конкурс за поезия „Академик Николай Лилиев“, организиран в Стара Загора. Община Стара Загора, в партньорство с Дружеството на писателите и Фондация „Космос – Димитър Брацов“, обяви условията за уч ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Микро-живеене – нова мода или решение за жилищната криза?
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
Наградите „Буквознайко“ за смелост в четенето на български език в Париж
Добрина Маркова
|
На тържествена церемония в Българското училище „Кирил и Методий“ в Париж, българският министър на образованието проф. Георги Вълчев поздрави участниците в десетото издание на международния конкурс по четене на български език „Аз Буки Веди“. Събитието събра ученици от различни държави, сред които Англия, Германия, Словакия и Украйна, които учат български език.
Министър Вълч ...
|
Авторът и перото
„Тайни и други хобита“: когато обикновените хора крият необикновени истории
Ангелина Липчева
|
|
14:52 ч. / 05.11.2023
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 2768 |
|
Има период в британската култура – началото и средата на 19-и век, в който няма осъзнаване за съществуване на расизъм, употребяват се обидни квалификации, коментира носителят на Нобелова награда Абдулразак Гурна пред АФП. Писателят е и преподавател по английска литература. По думите му четенето на расистката литература от последното столетие на съществуването на империята може да бъде „много тежко“.
Коментарите на Гурна, чиято специалност е постколониалната литература, за творчеството на Агата Кристи не са категорични. Според него пренаписването на едни от най-популярните криминални романи е „безсмислено“, въпреки че в текстовете има проблем.
Книгите на Агата Кристи на практика никога не са спирали да бъдат актуални. Писателката е още жива, когато започва голямата вълна по филмиране на романите и разказите й. С нейно съгласие е променено заглавието на „Десет малки негърчета“. Това произведение обаче, с изключение на заглавието и повтарящата се песничка, е най-малкият проблем за съвременния читател. През последните години във фокуса на вниманието влезе друг успешен роман – „Смърт край Нил“, чиято последна екранизация е от 2022 г. Режисьорът Кенет Брана избра актьорски състав, представляващ расовото многообразие в съвременното кино. В действителност текстът на Агата Кристи съдържа епизодични расистки коментари за населението на Африка от страна на някои герои. Истинският белег на нетолерантност, демонстрирана от героите, е социалната нетърпимост между долната и горната палуба.
Още по-красноречива е ситуацията в друг популярен роман на Кристи – „Убийството в Ориент експрес“, един от най-често екранизираните романи на писателката. В един вагон пътуват рускиня, грък, американци, англичани, шведка, германка, италианец, белгийци, унгарци... В хода на действието персонажите започват да правят подигравателни етнически коментари. Авторката обаче не фаворизира ничии национални черти – английският прислужник в книгите й е „дресиран“, а англичаните са флегматични, „възглупави“, с „продълговата глава“ и т.н.
Така Агата Кристи попада в групата на хумористите Роалд Дал и Марк Твен, чието литературно наследство има проблем. От една страна, дори Абдулразак Гурна признава, че четенето на някои книги може да бъде трудно в 21-ви век, а от друга – изчистването на текстовете от всички коментари, които днес се смятат за обидни, би ги обезсмислило.
През тази година Салман Рушди, чието творчество представлява смут и дори обида за голяма част от ислямския свят, осъди публично цензурирането на книги и автори в Европа и САЩ. По думите му никога свободата на словото не е била толкова застрашена, колкото в момента. До голяма степен коментарът на Рушди, който е от индийски произход, съвпада с този на Абдулразак Гурна, който емигрира във Великобритания – и се сблъсква с расизъм, заради преследването на арабски граждани в Занзибар. Трябва да се мисли как властта да се пренапишат книги може да бъде използвана от онези, които не споделят ценности и чувствителност, казва Салман Рушди.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Променящият се образ на фермера в рекламите в епохата на автоматизацията
В историята на селското стопанство автоматизацията е един от големите успехи. С течение на времето нуждата от ръчен труд е намаляла драстично, но парадоксално, паралелно с това се увеличават изображенията на мъжка сила в рекламите, насочени към фермерските ...
|
Избрано
Куиър идентичности в хаитянската литература: гласове от периферията
В историята на Хаити, queer и транс идентичностите играят роля, която често остава в сянка. След опустошителното земетресение през януари 2010 г., някои консервативни религиозни и политически групи започнаха да разпространяват опасната идея, че бедствието е ...
|
Андрю Шон Гриър разказва за творческия си процес и литературата
|
Ако сте поропуснали
Проф. д-р Георги Райновски с осем приоритета и дигитализация на университетската администрация
Проф. д-р Георги Райновски, кандидат за ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски", представи своята програма за довършване на мандата за 2023-2027 г. в аулата на университета. Той акцентира на осем основни приоритета, които ще ръководят неговите ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |